Домакински задължения

Вкъщи с домакинството се занимава основно моята съпруга. Тя чисти, готви и върти цялата къща. Понякога й е трудно, защото освен това ходи и на работа. Деня й е доста натоварен - става сутрин за да направи закуска, после на работа, като се прибере вечер готви и така всеки ден. Аз съм й много признателен за това, че е перфектната домакиня и съпруга. По принцип много не помагам в домакинската работа, но напоследък забелязвам, че тя е страшно изтощена. Нали все пак си я обичам и затова ми е кофти, когато тя не е добре. Та все пак тя не е робиня, за да върши всичко сама. Вече започнах и аз да се включвам в изпълнението на семейните задължения. Незнам колко добре се справям, но пък много се старая. Понякога ставам по-рано от нея и приготвям закуска, която й сервирам в леглото. Тя казва, че е вкусна, но по-важен е жестът. С пазаруването се справя тя, като аз я придружавам за да нося торбите и плащам сметките. Умея да готвя някои неща и когато имам време я изненадам с приятна трапеза. Не си падам никак обаче по почистването. Това да минаваш с прахосмукачка стая по стая, да бършеш прах и тупаш си е женска работа. Друго, което оставям изцяло на нея е да простира прането, тъй като ме е срам от съседките :). Жена ми е много изненадана от тази моя положителна промяна, но пък не се оплаква. Стимулира ме като ми прави комплименти колко добре се справям. А дали е така, не съм съвсем сигурен. Все пак важно е желанието за помощ, нали?