Българска пролет от ефира на БТВ

Напоследък все по-често се правят съпоставителни анализи между книга и телевизия: предимства, недостатъци, характеристики, перспективи и пр. Според мен подобна квалификация е невъзможна и ненужна, защото това са съвсем различни по тип медии, плод на нуждите на различни времена, но в крайна степен създадени в полза на обществото и неговата потребност от информиране, забавление и образование.

Аз например обичам и да чета, и да ходя на кино, и да гледам телевизия. Допирът с всяко едно от тези изкуства ми дава емоция и изживяване така, както другите не умеят.

И тъй като напоследък ме е налегнала пролетната умора, вечер след работа далеч не ми е до четене, което допълнително напряга очите. Затова залагам на стойностна ТВ програма, с която да се разтоварвам, излегнат удобно пред малкия екран.

Голям принос за все по-силната ми връзка с дистанционното имат продукциите по БТВ: „Гласът на България“, „Младост 5“, „Предай нататък“ и „Столичани в повече“. Традиционно предаванията на телевизията са първи по рейтинг, защото в тях човек може да открие всичко: от музика, танци и веселие, през заразителен хумор до драма и проблемите, с които всеки един от нас се сблъсква ежедневно. Вярно, че и в американските филми и турски сериали зрителят нерядко олицетворява себе си с някои от главните персонажи, но залагайки на родните продукции, ние заставаме зад България, подкрепяме я и подаваме ръка за едно по-конкурентно бъдеще.

Нещо, което, струва ми се, не благоволяват да сторят кабелните оператори. Неназовавайки точния брой абонати, сред които сме и ние с вас, те отказват да платят на телевизиите така, както е редно и логично: не под общ знаменател, а според това, колко потребители ти плащат фиксирана сума ежемесечно, за да могат да се възползват от продукт, за който ти нямаш никаква заслуга.

 Моля, кабелните оператори да си научат възможно най-скоро урока, за да могат телевизиите като BTV да отделят повече средства за българска продукция.