Как да мислим извън кутията

Умението да мислиш, образно казано  "извън кутията", ми се струва все по-актуално в последно време. През последните години ми се струва, че има ръст в конкуренцията при все повече браншове било то в сферата на производството, търговията, услугите или друго.

В такива условия трябва да се стараем да добавяме повече стойност в работата, която вършим. Това означава да даваме на своите клиенти нещо повече в сравнение с това, което дават нашите конкуренти, но запазвайки крайната цена на услугата. Много често, за да решим каква ще е нашата добавена стойност трябва да мислим "извън кутията". Това означава да мислим по-различно и нестандартно, да излезем от шаблона, който е начертан в нашия бранш, и да се опитаме да начертаем нов път за развитие.

Ако държим хотел или къща за гости например, можем да се стараем да подхождаме към клиентите си по-индивидуално. Ако на гости ви дойде млада двойка, можете да им закачите над леглото романтична романтична картина с красив изглед, да пуснете предварително в стаята им да се чува лека и приятна музика. Обратно, ако ви гостува семейство, можете специално за тях да оставите някоя настолна игра, с която да се забавлява цялото семейство вечер.

Примерите са много и зависят от вашата професионална сфера. Просто се замислете какви са рамките, в които се развива вашия сектор. Ако веднъж ги осъзнаете, ще разберете и как да излезете от тях. Ще започват да ви идват все повече и повече идеи каква да бъде вашата добавена стойност, в която да сте поне една крачка пред останалите.

Разходка с корабче по Ропотамо

Казах ви, че работата ми е свързана с туризъм, но обичам не само да помагам в почивките и пътуванията на другите хора, но да ги правя и аз. Особено по красивите български места, какъвто е резерватът около Ропотамо, за който ще ви разкажа днес. Преди около пет години бях на море в Приморско (резерватът е на няколко минути път с кола от Приморско) и с приятели решихме да направим разходка по Ропотамо с туристическо корабче – услуга, която се предлага там.  Разходките започват на мястото, където крайбрежната магистрала пресича реката . До тоя момент представите ми за Ропотамо бяха от някаква детска книжка, чието заглавие не помня, и в съзнанието ми беше обвита от тайнственост и загадъчност. Разходката беше по реката, от самия резерват, който е от двете страни на Ропотамо, видях само това, което се виждаше от корабчето – гъста гора, която, после разбрах, била лонгозна, което ще рече, че е многоетажна и с лиани, нещо като екваториалните гори. В защитената територия около реката се срещали редки растителни и животински видове. Аз успях да видя една чудновата шарена птица, която беше кацнала на едно дърво на брега, и една сърничка, която притича набързо. Но даже само това, което се вижда от корабчето, е впечатляващо и заслужава да се види. Интересни скални образувания има от дясната страна на реката в посока към устието – едно от тях наподобява лъвска глава, която е много ясно различима. Това, което подразни погледа ми, беше рибарското селище от лявата страна на реката, почти до самото устие – грозни бараки като цигански колиби, покрай които има боклуци и проснато пране. Грозна гледка на фона на тази природна красота. Най-много от цялата разходка ме впечатли устието на реката (не бях виждал дотогава) – там, където се влива в морето, нещо малко изведнъж става безкрайно и необятно, величествена е гледката. Тук корабчето обърна и се върнахме на изходния пункт. Ако това лято сте близо до резервата, не пропускате да си направите разходка по реката. Иначе не знам как е уредено посещението на защитената зона, дали въобще е възможно туристи да пребивават там. Толкова за Ропотамо.

Алкохолът – как ни се отразява той?

Защо българина пие толкова много алкохол? Дали причината е в тежкото финансово положение, или това е начин за забравяне на проблемите? А може би просто за удоволствие. Хората винаги си измислят причина за да пият - било то от радост или от мъка. Много голяма част от българските граждани всяка вечер, след работа си пийват по някое питие. Първо започват с аперитивче със салатката, после още едно след вечерята и т.н. Освен това пием доста алкохол и по време на празниците. По рождени дни, именни дни, Коледа, Нова Година, при всеки удобен повод. Четох една статистика, според която всеки пети българин системно пие алкохол. Вижте аз не съм съдник, но смятам че прекаляването с алкохол вреди сериозно на организма ни. Иначе и аз консумирам алкохол, но в умерени количества. Знам, че освен негативно влияние за здравето има и полезно такова. Например в умерени количества ракията, виното или друг алкохол влияят много добре на сърцето. Също така действат благоприятно на метаболизма ни. Употребата на алкохолни напитки намалява захарта в организма и ни пази от диабет. Пиенето на чаша вино действа добре на интелекта, а мъжете ни пази от повторен инсулт. Не на последно място алкохола в нормални количества предпазва от камъни в жлъчката. Това разбира се не се отнася за деца, болни или бременни жени. Съвета ми към Вас е да си пийвате, но да не прекалявате.

Джей Моделс и кризата в модната индустрия

Световната финансова криза върна България много назад в икономическото й развитие. Не че преди нея нещата бяха розови - поради макроикономически и политически причини, но от кризата, както предупреди и Дянков тогава – ще се възстановяваме много дълго време.
Положението в модния бизнес обаче, се влоши още преди тя да започне. Първите сигнали дойдоха още с преустановяването на дейността си на известната рекламна и модна агенция „Джей Моделс“ преди около десетина години, когато тя беше лидер в модната индустрия и дори държеше правата за провеждането на повечето международни конкурси за красота. От мои приятели разбрах колко много са паднали хонорарите за всички заети в модния бизнес, колко са намалели поръчките, а освен това и как поп фолк изпълнителите започнали да отнемат едно традиционно приходно перо на моделите, а именно – рекламата.

Всичко това доведе до крах в нашенската модна индустрия още преди кризата, а с нейното настъпване затвориха врати и други агенции, много модели и други заети в модния бизнес се принудиха да търсят препитание извън пределите на държавата ни, а някои от тях дори се реализираха добре, което може само да ни радва.

Днес сме на изходна позиция – може би положението на пазара сега е такова, каквото беше през 200 3г. Кризата ни върна много назад, и ще е нужно много време за възстановяване и наваксване, докато българската модна индустрия се изкачи до нивото на тази в Италия, Франция, Австрия и други европейски държави, които диктуват тенденциите на световния подиум. Въпреки всичко обаче, имаме причини да вярваме, че светлината в края на тунела вече се вижда :)

5-те П-та, без които не можем

Щастието винаги е свързано с нещата, които ни карат да мислим позитивно, да се усмихваме, радваме, обичаме и гледаме на света с по-ведри очи. Откакто съществуват съвременните дамски списания, че може би и много преди това, са се изписвали десетки статии на тема, какво ни трябва, за да живеем добре, без какво не можем да функционираме като пълноценни единици в този свят.

С моя не малък, но и не много голям, опит реших и аз да драсна един списък, който отговаря на собственото ми виждане за нещата. През изминалите 34 години се научих, че имам точно 5 П-та нужни всеки ден + здраве. Всичко останало е прежалимо.

1. Приятелите - това са хората, които за добро или зло ти отварят очите за света. И за хубавите и за лошите неща. Без обкръжение, които да ни социализира, психически няма да можем да оцелеем. Вижте, дори Даниел Дефо в своя "Робинзон Крузи" показва колко важен е Петкан, за да остане корабокрушенецът социално същество.
2. Партньор - семейството си е семейство. Рано или късно го напускаме и отлитаме да свием свое гнездо. Човек и добре да живее в един момент усеща нуждата да си има някого, с когото да споделя житейския си път и да създадете поколение. С него споделя и физическа, и духовна любов, а без любовта не може.
3. Парите - о, те са крайно необходими. Без тях просто сме за никъде. Лошо е да сме алчни, но ако имаме толкова, колкото да живеем добре и без да се притесняваме от нищо - всичко е наред.
4. Подслон - кажете му още къща, апартамент - място, където ще се чувстваме у дома си.
5. Почивка - в този живот не може само да се работи. Почивката е крайно необходима, за да се чувстваме за малко бели хора и да се насладим на чудото, което ни се е случило - а именно животът.

Ако според вас има нещо, което да се допълни, моля не се стеснявайте.

Човешката глупост

Има един израз, който гласи, че никога не е късно да станеш за резил. А има един още по-хубав, който според мен е предназначен за всикчи онези устатковци, които много приказват, а всъщност нямат никакво покритие. Той е: По-добре запази мълчание да те смятат за глупак, отколкото да говориш и да разсееш всякакво съмнение.

Така, бедни ми Йорик, читателю мой, често ставам свидетел на хора, загубили ума и дума в присъствието на някой индивид, който демонстрира на яве двете най-стряскащи неща- човешката глупост и човешката съвест. Първо си шокиран от параметрите на първата, събрани у въпросното същество, а след това започваш да се питаш как сам изглеждаш от страни и как сам можеш да се изложиш до степен на всеобщ потрес.

Понякога всички минаваме границите. Понякога в опитите да сме забавни и остроумни изтърсваме нещо не на място. Нека се осмели да драсне един коментар онзи, който е безгрешен и никога не си е казвал "абе, като че ли можеше да си премълча това последното, дето го избълвах" или подобно. Странното е, че  в много отношения всички хора имаме нещо изключително общо, което независимо разликите във възпитанието и средите, в които живеем, не можем да изкореним. То е част от природата ни - а именно желанието за самоизтъкване. Може да бъде изразено в първоначално мълчане, а след това в гласно възмущение, или пък в действие или в характерното хвалене. То е факт.

Мисля си, че именно заради всичко изброено дотук не трябва много строго да се съдят хората, но колкото повече общувам със света, толкова повече се уверявам, че леките човешки грешки са прежалими на фона на великото ломотене без покритие на индивиди с грандиозно самочувствие. Мисля, че най-добре да не обръщаме внимание на такива хора, да си следим за нашите грешки и допуснем ли ги веднъж да се стараем да не ги повтаряме. Да премисляме добре поведението си и постъпките, пък дано ни се получи както трябва...