Човешката глупост

Има един израз, който гласи, че никога не е късно да станеш за резил. А има един още по-хубав, който според мен е предназначен за всикчи онези устатковци, които много приказват, а всъщност нямат никакво покритие. Той е: По-добре запази мълчание да те смятат за глупак, отколкото да говориш и да разсееш всякакво съмнение.

Така, бедни ми Йорик, читателю мой, често ставам свидетел на хора, загубили ума и дума в присъствието на някой индивид, който демонстрира на яве двете най-стряскащи неща- човешката глупост и човешката съвест. Първо си шокиран от параметрите на първата, събрани у въпросното същество, а след това започваш да се питаш как сам изглеждаш от страни и как сам можеш да се изложиш до степен на всеобщ потрес.

Понякога всички минаваме границите. Понякога в опитите да сме забавни и остроумни изтърсваме нещо не на място. Нека се осмели да драсне един коментар онзи, който е безгрешен и никога не си е казвал "абе, като че ли можеше да си премълча това последното, дето го избълвах" или подобно. Странното е, че  в много отношения всички хора имаме нещо изключително общо, което независимо разликите във възпитанието и средите, в които живеем, не можем да изкореним. То е част от природата ни - а именно желанието за самоизтъкване. Може да бъде изразено в първоначално мълчане, а след това в гласно възмущение, или пък в действие или в характерното хвалене. То е факт.

Мисля си, че именно заради всичко изброено дотук не трябва много строго да се съдят хората, но колкото повече общувам със света, толкова повече се уверявам, че леките човешки грешки са прежалими на фона на великото ломотене без покритие на индивиди с грандиозно самочувствие. Мисля, че най-добре да не обръщаме внимание на такива хора, да си следим за нашите грешки и допуснем ли ги веднъж да се стараем да не ги повтаряме. Да премисляме добре поведението си и постъпките, пък дано ни се получи както трябва...