Родителството

Скоро попаднах на едно повторение на известно американско риалити предаване. Отдавна знам, че те са си странници, обичат всички хора да знаят неволите им. Честно казано, просто по телевизията нямаше какво да се гледа и бях почти принуден да се зазяпам.

Гост на шоуто беше 15-годишно момиче, много симпатично, личи си, че родителите й имат средства и не пестят за външния вид на дъщеря си, въпреки, че лично аз не одобрявам 15 годишните да се обличат и държат по този начин. За мен си има време за всичко. Та да си продължа, момичето беше в предаването много разтроено, защото майка й спряла издръжката й от 5 000 долара на месец и сега трябвало да се справя само с 1000. Голяма трагедия си е. Съсипаха го това момиче. Но стига шеги, в социалните мрежи, а и в предаването момичето получи доста критики, но нека се замислим реално над нещата. Както гласи една стара, българска поговорка: " Не е виновен този, който яде баницата, а онзи, дето му я дава". Та защо момичето да е виновно, като майка й е човекът, който я глези и й осигурява всевъзможни щуротии и не я е научила на труд и морални и човешки ценности? Защо си е помислила, че сега ако се направи на твърда и й намали издръжката дъщеря й ще се научи на нещо, при положение, че не е научена да цени парите и труда на хората? Лично аз упреквам майката и то сериозно, защото не може разглезената й дъщеря да заявява, че нямало да живее като селянка с 1000 долара. Че аз ако имам за харчене 1000 долара месечно само за мен, нека ме наричат селянин, не ми пречи. Та каква е поуката? Родители сте не само за да давате пари и да угаждате, а за да възпитавате и създавате хора.

Аз няма да гледам повече това предаване, защото и без това е пълна глупост, а и някакви ненавиждам арогантното поведение на хора с комплекси, но ако на вас ви е интересни, може да видите тази "принцеса"

Ефективен труд

Вече и в България е факт 4 дневната работна седмица. Мислих си че няма да доживея подобно нещо, но ето, че се случи. Русенска фирма е новаторът в това отношение. Дали и други фирми ще последват този пример? Интересно би било да си почиваш три дни.

На нас хората не може да ни се угоди по никакъв начин. Когато бях по-млад работих в частния сектор и ми се налагаше да почивам само един ден в седмицата и то не беше регламентиран кой точно, както ми се паднеше. След време, попаднах на фирма, която си спазваше 5 дневната работна седмица и в събота и неделя се почиваше. Казах, че дори нямам представа какво ще правя цели два дни почивка. Но човек свиква бързо с хубавите неща и ето, че дойде момента, в който тез два дни не стигат и отлитат като един миг. И започваш да се чудиш какво ли ще е ако имаше поне още един ден, мислиш си че ще си почиваш пълноценно, но дали е така, или ще свикнем отново и времето пак няма да ни стига. Настоящата ми професия е такава, че съм затрупан с работа и ако трябва да почивам още един ден, а сроковете си ме притискат както преди, най-вероятно ще работя от вкъщи или доброволно ще оставам да работя и в петък. Според мен не би могло да мине навсякъде този метод на 4 дневната работна седмица. Има професии, при които е просто невъзможно. За други, разбира се би било добре дошло. Но се съмнявам да има много работодатели, които биха искали да дават същите заплати, да плащат същите осигуровки, а хората да работят по-малко, поне България все още не е пораснала до толкова. Това си е лично мое мнение.

На печелившите можем само да им честитим, а ние продължаваме да си работим както до сега  и да си мечтаем за още поне един почивен ден.

Млади надежди

Българина е свикнал винаги да се оплаква. Оплаква се от ниските заплати, от ниското ниво на образование, че е прекалено топло, че е прекалено студено. В началото на месеца имаше поройни валежи, които наводниха много от градовете и тогава също бяхме недоволни. Не че не сме прави, има какво още да се желае от стандартите ни на живот. Някои хора забогатяват на гърба на обикновения гражданин и няма как българина да е доволен.

Естествено, че всички искаме да получаваме по-високи заплати, да можем да си позволяваме почивки в чужбина, а защо не и в собствената ни държава? Нека бъдем честни, понякога тук ни излиза доста по-солено. Но целия този негативизъм ни пречи да видим и положителната страна на живота. Скоро бях писал за един достоен българин, който създаде робот, благодарение на който съпругата му да може да се движи. Според мен няма човек, който да не се е трогнал от жеста, който е направил този мъж към любимата си. Оказва се, че този българин и още няколко негови приятели създават превозни средства и за други хора в неравностойно положение. Помагат и на други българи да се чувстват пълноценни и то без да искат нещо в замяна. Сега искам да споделя вълнението си за още едни велики българи. Въпреки, че мрънкаме заради ниската образователна система, все пак има деца, които са достойни за възхищение и адмирации. Ученици от Бургас създадоха електромобил, който може да измине 160 км с едно зареждане. Този футуристичен автомобил "Batkomobil", преминава успешно и предварителният кръг от "Shell Eco-marathon Challenger Event"във Франция. Всички участници в това събитие са студенти, само нашият отбор е съставен от ученици в 11 клас. Не знам за вас, но аз съм един изключително горд българин. Толкова се радвам, че в нашата малка, но борбена нация има достойни млади хора, това ме кара да се чувствам наистина щастлив. Искам моите деца един ден да имат такъв пример за подражание. Да вярват, че чрез науката и знанието могат да имат светло бъдеще, да са достойни българи и с гордост да го заявяват.

Затова аз няма да съм от хората, който се оплакват, а ще се старая да обръщам внимание само на положителните срани на живота. Защото ние сме народ, който успява да се съвземе дори след робство, който успява да отгледа млади, умни и креативни хора, народ, който когато му писне се обединява и мачка лошото. Благодарение на тези хора мога да се нарека горд българин.

Влюбеният българин

Много често сме чували, че оприличават българина като суров, груб и дори простоват. Казват за нас, че третираме съпругите си като прислужници и само чакаме на готово. Казват, че не уважаваме и не подкрепяме жените си и по никакъв начин не им помагаме с домакинството.

Не бих казал, че това е вярно. Да, не може да поставяме всички под общ знаменател, сигурно има и от този тип мъже, но смея да твърдя, че аз и моите приятели в никакъв случай не сме от тях. Баща ми също не е бил от тях, общо взето моето обкръжение не е съставено от този тип. Смятам, че това са някакви стари, заучени фрази от Байганьово време. Модерния мъж и съпруг всъщност се стреми да помага на половинката си и да се разделят задачите в дома или грижата за децата, все пак не случайно салоните за красота са пълни, ако не помагахме на жените си, кога щяха да намират време за това? Ние, модерните мъже обичаме и уважаваме половинките си, може да не го показваме често, но го правим както трябва. Веднага мога да дам пример за това, един влюбен българин, обичащ съпругата си, изобретява робот, благодарение на който тя може да ходи. Съпругата му претърпява инцидент, заради който остава парализирана, а този мъж прави този невероятен жест в името на това, тя отново да може да се почувства пълноценен човек. Какво по-голямо доказателство, за това че българите сме любящи и инициативни. Този човек, доказва, че в любовта няма граници и няма невъзможни неща, искаш ли нещо силно, постигаш го. Вдъхновяваща история, която се надявам да докосне всеки мъж и ако скоро не сте показвали на жените си, че ги обичате и цените, направете го сега, защото живота е твърде кратък, а и съдбата обича да си прави шеги.

Жените са нашето наказание и нашата благословия. Без тях няма живот, няма радост, няма и болка, а как да се почувстваш жив, без да изпиташ болка? Та колкото и да ни е трудно да си го признаем без жените сме за никъде.

Младите българи

Много често ние българите обичаме да игнорираме добрите примери и да обръщаме внимание само на лошите неща, които се случват в нашата родина. За нас в повечето случаи чашата е наполовина празна. Наистина, понякога и аз се обезверявам, когато чета новини или слушам радиото в колата на път за работа. Медиите ни заливат с купища негативна информация. Всъщност, не е точно така. Съществуват редица млади българи, които с работата и знанията си показват, че всъщност не сме калпав народ. Все още има млади, упорити българи, които мечтаят да живеят и да работят за една по-добра България. Пример за това е един млад българин, които е от Ямбол, а зад гърба си вече има дизайни за автомобилните гиганти "Ферари", "Форд", " Бентли" и други. Следващата българска следа е при най-бързата кола в света, а именно модел на "Макларън". Александър Алексиев проектира дизайна на този автомобил и пръв го тества. Една млада студентка печели конкурс за проектиране на детски център в Италия и парична сума. Симона Хаджиева успява да пребори над 400 проекта. Тя споделя, че иска да пътува, за да разгледа още нови и интересни архитектури, за да може да се върне в България и да даде най-доброто от себе си за нейното развитие. Има още толкова много талантливи и кадърни българи, които няма как един, по един да опиша, но с постиженията си те вдъхват надежда и воля на мен, че един ден тези прекрасни хора ще се завърнат в нашата родина и заедно ще се опитваме да я направим едно по-добро място за нашите деца. Тъжно е, че са принудени да търсят развитие в чужбина, в България никой не им дава шанс и поле за изява. В повечето случаи на хубавите работни позиции са поставени я някой братовчед, я някой син. Факт е, че България е малка страна и няма потенциала за развитие като останалите европейски страни, но все пак би могло да се направи нещо, за да задържим нашите млади и кадърни сънародници. Все пак аз съм оптимист и вярвам, че един ден няма да се налага да избираме родина или кариера. Вярвам, че ще съумеем да запазим ценностите си и един ден децата ни ще живеят, учат, работят и развиват не в чужбина, а тук по родните си места.

Детски площадки от ново поколение

Живея в малък град в северна България. През последните години не спирам да чувам как нашият регион е особено изостанал икономически, а заплатите и възможностите за развитие са далеч под средното ниво за страната. И като цяло съм свикнала с това твърдение, не поради друга причина, а защото в голяма степен е вярно. Със сигурност условията на работа са далеч по-различни от тези в по-големите градове в България, а също така и заплащането. Но останах особено удивена, когато отидохме със съпруга ми и дъщеря ни, на гости на наши роднини в София. Времето беше хубаво и го използвахме, за да се разходим, а децата да имат възможност да поиграят на детските площадки в парка.

Аз лично останах изключително впечатлена от съоръженията, които бяха предназначени за играта на най-малките представители на нашето общество. Нови, боядисани в ярки цветове, снабдени със специални гумени плочки, за да не се нараняват децата. Прекрасни и привлекателни катерушки, които никога не съм виждала в нашия град.

Дъщеря ми си прекара изключително добре и в продължение на седмици ме питаше кога отново ще ходим до София, за да може да си поиграе на хубавите катерушки.

Запитах се какво по-различно прави Столична община, за да осигури подобен тип съоръжения за децата, на територията си. Проучвайки въпроса, намерих и точния отговор – Специализираният общински приватизационен фонд (СОПФ).

Това е агенция, чиято функция е да събира и разпределя средствата от приватизация в София. А средствата, които са придобити от приватизация, трябва да се използват за инвестиции и реализация на проекти, които подобряват облика на столичния град. Фондът е създаден през 1994-а година с решение на Столичния общински съвет. Като основния принцип, върху който се гради дейността на СОПФ, е приходите от приватизация да се използват с инвестиционни цели за конкретни проекти, без да се допуска размиването им в бюджета.

Така според последните данни, предоставени от председателя на Съвета за управление на СОПФ Орлин Алексиев, за период 2015-2019 СОПФ е отпуснал средства в размер на 94 600 000 лева, разпределени в няколко направления – образование, здравеопазване, транспорт, екология и зелени системи, социална сфера и достъпна среда, култура, спорт и младежки дейности, електронно управление, сигурност и административни сгради.

А за изграждане на нови и реновирането на вече съществуващите  детски и спортни площадки, така че да покриват европейските стандарти за качество и безопасност, са отделени 9,8 млн. лева от средствата на СОПФ, пояснява Орлин Алексиев – общински съветник за трети пореден мандат.

Четейки всичко това, нямаше как да не си помисля, че това е изключително добре структурирана местна политика, благодарение на която успяват да се предоставят значителни подобрения в определените направления.  

Още няколко общини в страната осигурявали финансиране на проектите си по този начин, което се оказва доста ползотворно.

Тъжното в конкретния случай е, че в нашето малко градче не се знае кога ще има възможността да даде такива средства за ремонтирането на детските площадки. А до тогава децата ни ще се чувстват като в Страната на чудесата всеки път когато посещаваме София и си играят на площадка, на каквато би трябвало да си играят.