Ден на християнското семейство

 

Денят на християнското семейство, честван на 21 ноември, е специален празник, който съчетава духовността и значимостта на семейните връзки. Този ден е посветен на почитането на семейството като основна клетка на обществото и на възпитанието на децата в духа на християнските ценности.

Денят съвпада и с празника Въведение Богородично, който символизира отдадеността на децата на Бога. Според християнската традиция на този ден малката Мария, бъдещата Богородица, е въведена в храма от своите родители – Йоаким и Анна. С този акт родителите показват своята дълбока вяра и посвещение на Бога, като възлагат на Него грижата за своята дъщеря.

В този контекст християнското семейство се възприема като място, където се култивират основните човешки добродетели – обич, търпение, уважение и вяра.

В съвременния свят Денят на християнското семейство ни напомня за значението на силните семейни връзки. Той ни насърчава да се обърнем към традициите и да изградим дом, основан на взаимно уважение, подкрепа и любов. Празникът е време за размисъл върху това как възпитаваме децата си и как предаваме християнските ценности на следващите поколения.

Този ден е и чудесен повод семействата да се съберат заедно, да споделят мигове на радост и благодарност и да преосмислят важността на духовността в ежедневието.

 Денят на християнското семейство е не просто празник, а напомняне за значимостта на вярата, традициите и любовта в семейния живот. Той ни учи, че истинската сила на едно семейство идва от неговото единство, споделените ценности и вярата в Бога. Нека този ден бъде повод за сплотяване, благодарност и ново начало в отношенията с нашите близки.

Табу ли сме?

 

Доколко може да разчупите съзнанието си? Сигурен съм, че повечето от вас се мислят за много широкоскроени, но щом видят нещо нетипично, веднага им прави впечатление. Доколко мислите, че може да свикнете с различното? А може ли да бъдете такива?

Провокирах ви, тъй като напоследък мисля много по темата. Поводът е риалити предаването „Един за друг“. Всяка година в шоуто за любов вкарват поне по една провокативна двойка, която има разлика в годините спрямо единия или другия пол. Това е много хубав социален експеримент, който според мен за последните 4 години е изключително показателен. Ето за какво говоря.

В първите епизоди имаше двойка, в която мъжът беше с 20 години по-възрастен. Това се прие нормално от зрителите и не бе чак толкова шокиращо. Самата двойка обаче не показа силен дух и може би точно заради годините, които оказаха влияние на физическата час, отпаднаха рано. После се появиха двойки, в които жената е доста по-голяма. Тук вече се доказа, че това е тема табу. Защо?

Първите коментари, които прочетох в социалните мрежи, бяха, че жената изглежда като майка. После последваха, че момчето явно има проблеми с жената, която го е родила и това е проекция. Няма да споделям всичко, което прочетох, защото по този начин мисля, че ще продължа да налагам стереотипи. Но надявам се схванахте накъде отиват масово мислите.

Точно затова си мисля, че съзнанието ни не може да приема такава визуална разлика. Някак все едно сме автоматично затваряме сърцата си и не може да приемем, че любовта има различни измерения. Колкото и да го казваме, не го вярваме. Дори самият аз се усещам, че вътрешно не приемам толкова гладко различното. Трбва да разсъждавам и да си излея всички мисли на белия лист. Както правя сега. Затова аз съм табу - а вие?

Защо сърцето символизира любовта?

 

Малко са символите в света, които се използват толкова често, колкото сърцето. Прието е, че то символизира любовта. И едно нарисувано сърце е достатъчно, за да кажете на някого, че го харесвате или обичате. Но защо точно формата на сърце, оцветено в червено? Попаднах на интересен материал, който ще ви преразкажа.

Когато сме влюбени, сърцето ни бие по-бързо. Дори нещо да ни трогне, зарадва, натъжи или раздразни, ние го усещаме със сърцето си. Дори в Каменната ера сърцето се е смятало за център на емоциите в тялото и е било по-важно от мозъка. В древен Египет органът е бил балсамиран и поставян при мумията.

Дори в Библията сърцето е по-важно от ума, защото вярата извира от сърцето. В един от най-известните библейски пасажи за сърцето, Бог променя коравото, вкаменено сърце в сърце от плът. Между другото, думата сърце се среща почти хиляда пъти в Библията! Нищо чудно, защото най-важното послание от Исус е: Бог е любов.

Формата на символа сърце се открива за първи път през третото хилядолетие пр.н.е. А през 8 век художници от Коринт украсяват вази с бръшлянови листа и гроздове във формата на сърце. В гръцката, римската и раннохристиянските култури бръшлянът е бил знак за вечна любов, тъй като растението се смята за дълголетно.

Но цветът на любовта е червен. И така, през 12-ти век, стилизираните бръшлянови листа изведнъж са боядисани в червено: знакът на сърцето, както го познаваме днес.
Всъщност символът на сърцето става известен по целия свят чрез църквата. Християните са използвали символа, за да опишат Сърцето на Исус. Фактът, че Исус дойде на този свят с любов и умря на кръста от любов към хората, трогна хората. Фактът, че човек може да стане Божие дете от любов и че Божието сърце бие за хората, направи сърцето световен символ на любовта.

Урок по смелост и любов от 6-годишно момче

Истинската смелост не е липсата на страх, а победата над него в името на най-чистата любов. В това се убедих, след като прочетох за 6-годишния Бриджър Уокър. От известно време в медийното пространство и социалните мрежи се върти историята на малкия герой, който рискува живота си, за да спаси сестричката си. Момиченцето щяло да бъде нападнато от куче, но брат ѝ застанал на пътя на животното. Кучето нахапало сериозно Бриджър по лицето и врата и се наложило момчето да получи над 90 шева от пластичен хирург. 

Цялата история звучи като сценарий от филм на ужасите, но, мен ме изуми друго – думите на Бриджър след нападението – помислил, че ако някой трябва да умре, по-добре да бъде той. Първоначално ми прозвуча нереално толкова силни думи да излязат от устата на 6-годишно дете. Факт е обаче, че малкият супергерой ги е подплатил и с действия. 

Подобна смелост и осъзната жертвоготовност са добродетели, които трудно се намират в наши дни и малко хора биха проявили. Едно 6-годишно момченце обаче, ни даде ценен урок и което е по-важно – надежда, че доброто го има, че не е мит силната и безкористна детска любов. При смелостта има мотивация, нелогична за механизма ни за самосъхранение и Бриджър го доказа. 

Неговата история докосна целия свят, а идолите му от „Отмъстителите“ се превърнаха в негови фенове. Момченцето не остана незабелязано и от президента на Световния боксов съвет, който го обяви за „най-смелия човек на планетата“, връчвайки му пояс на световния боксов шампион. 

Браво, Бриджър! Ти си истинският герой!

Влюбеният българин

Много често сме чували, че оприличават българина като суров, груб и дори простоват. Казват за нас, че третираме съпругите си като прислужници и само чакаме на готово. Казват, че не уважаваме и не подкрепяме жените си и по никакъв начин не им помагаме с домакинството.

Не бих казал, че това е вярно. Да, не може да поставяме всички под общ знаменател, сигурно има и от този тип мъже, но смея да твърдя, че аз и моите приятели в никакъв случай не сме от тях. Баща ми също не е бил от тях, общо взето моето обкръжение не е съставено от този тип. Смятам, че това са някакви стари, заучени фрази от Байганьово време. Модерния мъж и съпруг всъщност се стреми да помага на половинката си и да се разделят задачите в дома или грижата за децата, все пак не случайно салоните за красота са пълни, ако не помагахме на жените си, кога щяха да намират време за това? Ние, модерните мъже обичаме и уважаваме половинките си, може да не го показваме често, но го правим както трябва. Веднага мога да дам пример за това, един влюбен българин, обичащ съпругата си, изобретява робот, благодарение на който тя може да ходи. Съпругата му претърпява инцидент, заради който остава парализирана, а този мъж прави този невероятен жест в името на това, тя отново да може да се почувства пълноценен човек. Какво по-голямо доказателство, за това че българите сме любящи и инициативни. Този човек, доказва, че в любовта няма граници и няма невъзможни неща, искаш ли нещо силно, постигаш го. Вдъхновяваща история, която се надявам да докосне всеки мъж и ако скоро не сте показвали на жените си, че ги обичате и цените, направете го сега, защото живота е твърде кратък, а и съдбата обича да си прави шеги.

Жените са нашето наказание и нашата благословия. Без тях няма живот, няма радост, няма и болка, а как да се почувстваш жив, без да изпиташ болка? Та колкото и да ни е трудно да си го признаем без жените сме за никъде.