Пътуване в дълбините…

Напоследък дневните температури навън ни напомнят все повече за настъпващото лято. Пролетта върви към края си и се усещат предстоящите горещи дни,които пък ще ни донесат и  полъха на морето. А този горещ полъх ми напомня за едно от приключенията ми през миналото лято.

Бях на почивка с приятели и от дума на дума се запалихме по подводния свят. Веднага открихме един водолазен клуб,който предлага такава услуга за туристи. Инструкторите  от клуба ни проведоха кратък и ясен инструктаж и след това ни екипираха с кислородна бутилка, маска, плавници, очила и колан с тежести.  Беше доста трудно да вървим към плажа с цялата тази екипировка по нас. С повечко физически усилия обаче се добрахме до водата. Когато се потопих под водата усетих как тялото ми олекна. Малко беше трудно докато свикна да дишам през маска и апарат, но пък не и невъзможно.  Странно е и усещането докато се адаптираш в другата среда – водната. Бавно и плавно инструкторите ни поведоха навътре в морето, като на всеки метър дълбочина ни питаха чрез жестове (все пак под водата няма как иначе) дали всичко е наред. Неразположението ми и притесненията ми относно дишането и различната среда притихнаха когато вече бяхме навлезли към три метра дълбочина. Въпреки, че не е толкова дълбоко, пред очите ми се откри една страхотна гледка. Навсякъде по дъното шаваха какви ли не рибки , имаше морски кончета, рапани, медузи, водорасли, камъни ,обрасли с миди. Покрай групата ни премина един пасаж от цаца, рибките се бяха подредили в правилен паралелепипед и плуваха в синхрон. Успяхме да си хванем морски кончета и морски игли. 

Излизайки обратно към плажа се замислих как наблюдаваме само повърхността на морето и въобще не си даваме сметка колко много живот и красота има сред дълбините му.

Та с настъпващия летен полъх бих препоръчала на всеки такова дълбинно приключение. Дори и да изпитвате страх от водата или от гмуркането – няма да съжалявате за изживяването.