Измина един от празниците на Българската Православна църква - Сирни Заговезни или както е по-известен Ден за прошка. На този ден по-младите от семейство искат прошка от по- възрастните целувайки им ръка. Вечерта семейството се събира около трапезата, на която присъстват различни ястия от мляко и яйца. Такива като баница, питка, варени яйца и задължително халва. На този ден се прави и обичаят хамкане, при който на червен конец се завързва яйце или халва. Най- възрастния върти конеца, а този който успее да го улови с уста ще бъде най-здрав през годината. За мен най-същественото на този ден е искането на прошка. Това е момент в който целувайки ръка на по-големите от нас, изказваме своето уважение. Да поискаш прошка значи да признаеш пред себе си и пред околните, че си сбъркал , но го осъзнаваш и съжаляваш. Когато я получиш ти вече се чувстваш по-пречистен и добър. Ние понякога не осъзнаваме как със своите постъпки и думи нараняваме близки, приятели и роднини. Когато се случи съжаляваме, но вече е късно. Хората са казали „Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя”. Нека в общуването си с околните да внимаваме да не кажем или направим нещо, с което можем да ги засегнем. Да има такива дни за прошка, но нека постъпките за прощаване да бъдат по-малко. Питам се защо трябва само на този ден за искаме опрощение на своите дела и грехове?Не може ли това да се случи след като осъзнаем грешките си, или гордостта е по-силна от нас?
Няма коментари:
Публикуване на коментар