Благородна постъпка

Миналия ден се сетих за една случка, която ме сполетя преди време. Реших да я споделя с Вас, за да Ви докажа, че все още съществуват честни хора. И така, аз и семейството ми решихме да използваме пълноценно почивката си като излезем навън. Беше лятно време и слънчицето силно печеше, абе идеално време за разходка. Така решихме да се отдалечим от града и отидохме на един язовир, на километри от него. Слязохме от колата и се запътихме към тамошната горичка. Въздуха беше прекрасен, а слънчевите лъчи се отразяваха във водата - истинска романтика. Разходихме се, насладихме са на природата и привечер се върнахме към колата. Когато се качвахме, като че ли нещо се чу, но си помислих, че ми се е сторило. Прибрахме се в къщи, вечеряхме и си легнахме. На следващия ден, когато се събудихме установихме, че телефона на съпругата ми го няма. Търсихме го навсякъде - в къщи, в колата, но не го намерихме. След като вече се бяхме отчаяли, когато моя GSM прозвъня. Какво да видя, звъни ми някой от името на жена ми. Когато вдигнах онемях, мъжки глас ми обясни, че е намерил телефона до въпросния язовир и иска да ми го върне. Точно, където съм бил паркирал, значи удара е бил от падането му. Уговорихме се с господина да се срещнем на мястото. Когато отидох той ме чакаше със съпругата си в колата. Бях купил бонбони и безалкохолно и му ги дадох в знак на благодарност. Тази случка за мен е доказателство, че все още има добри и честни българи.