Не отлагай (част 2)

Здравейте! В предния си блог започнах темата за отлагането. Интересно ми е дали по някакъв начин ви е повлияло и започнахте ли да водите живот без отлагане? Ако не е било достатъчно, надявам се след следващите редове нещата да поемат в друга посока.

Ако отложим нещо и направим нещо хубаво през това време, може да се насладим на „спечелено“ време. Но отлагащите рядко се радват на отлагането. В крайна сметка отлагането обикновено не е съзнателно решение, а неволно „Не сега!“, мотивирано от недоволство.

Важно е да проумеем, че отлагането да свършим нещо основно ни пречи да постигнем най-важните си цели. Хората с дълги списъци със задачи често се оплакват, че нямат време. Или че искат повече свободно време за себе си. През повечето моменти обаче, те пренебрегват факта, че всеки ден предоставя тази възможност, просто трябва да се научат да го използват правилно и съобразно.

Аз съм на мнение, че ако човек е недоволен от нещо, трябва да работи за неговото подобряване. Например ако искаме свободно време, то трябва първо да приключим със задълженията си и след това спокойно да се насладим на остатъка от деня си, като го прекараме както си поискаме.

Не отлагай (част 1)

 

Утре, утре, утре – тази вълшебна думичка е позната и се използва от голям брой хора. Но утре идва, става днес и отново всичко се повтаря. А вие отлагате ли постоянно някакви неща и дейности? Ако сте от този тип хора, следващите редове са за вас. Вижте защо отлагането носи много повече негативи, отколкото ползи и кой знае – може да ОТ ДНЕС да промените това.

Да започнем с минусите на отлагането. Разбира се, отлагането по своята същност и в някои ситуации не е толкова лошо. Зависи от гледната точка, но често пъти, приложено в ежедневните задължения носи само неудовлетворение. Всеки има списъци със задачи. Или на бележки, в Outlook, на смартфона или като мисъл в главата ви. Ако не ги свършим, а свикнем, че може и да почакат, това несъзнателно ни носи негативи и влияе за появата на недоволство и дори лошо настроение. От друга страна, нека си спомним за онова чувство на гордост, когато се справим със задачите и изчистим To do листа си. Хубаво е, нали?

Отлагането също така ни поставя под натиск. Говоря за онези стресови моменти, когато сме притиснати в ъгъла от срокове и отлагането вече не действа. В тези ситуации се чувстваме раздразнителни, емоционално ощетени и съжаляваме за изгубеното време. Разбира се, има и изключения – някои хора изпитват нужда от натиск, за да бъдат креативни и свършат всичко.

По-малко снимки и повече моменти

 

Здравейте, приятели. Ето, че пак е декември – най-вълшебното време от годината. Време, което да прекараме със семействата си, да се наслаждаваме на домашния уют и празничните украси. Звучи чудесно, нали? Знаете ли обаче какво ми направи впечатление? Манията за снимки. Не ме разбирайте погрешно – и аз обичам да снимам и често го правя, но тук става дума за дигиталната лудост. Разхождайки се навън все повече забелязвам, че единственото, което вълнува хората е, да направят снимки на всевъзможни места – пред всяка елха, на всеки коледен базар, на всичко, което ги заобикаля, за да могат да качват в социалните мрежи. Грешното тук е, че не го правят, за да имат спомени, а за … показност. 

След като снимките са направени, хората просто продължават по пътя си, забили поглед в цветния дисплей. Телефонът изглежда се е превърнал в дигитална протеза, а камерата - заместител на очите и мозъка. Вместо да се насладят на момента, съвременните хора се опитват да го задържат в телефона си. Това привидно надхитряване на времето обаче се проваля в два аспекта: моментът не е съзнателно преживян чрез дейността на фотографията и създадените от нея образи не отразяват момента по задоволителен начин.

Затова, мили хора, за да не завършвам годината с негативен материал, искам само да ви помоля – обръщайте време на близките си. Ценете всеки момент заедно, създавайте моменти, запазете ги в ума си и в сърцето си, защото снимки се изтриват, но спомените остават. Насладете се на една вълшебна зимна приказка и посрещнете празниците с надежда, любов и топлина. 

Ще си пишем пак … догодина. 

Свободно време (част 2)

 

Здравейте, приятели. Как сте? Успявате ли да си починете пълноценно или след уикенда се чувствате по-изморени? В тази връзка в предишния си блог започнах темата за свободното време и как да го оползотворим. Смятам, че темата е обширна, не искам да налагам мнението си, защото всеки има индивидуални начини и предпочитания за почивка. Искам обаче да споделя с вас моето виждане, да ви дам безплатен съвет и ще се радвам, ако се възползвате от него. 

Един от моите начини за релаксация е, театърът. Знам, че обстановката в момента е обтегната заради епидемичните мерки, но ако бъдем внимателни, може и да не се лишаваме от изкуството. Просто проврете програмата, изберете някой спектакъл по вкуса си и се насладете на атмосферата. Да видите актьорите в действие на сцената е емоция, която по никакъв начин не може да се сравни с гледането на телевизия например. 

Друг съвет, който искам да ви дам, е да забравите умишлено за телефона си. По този начин може да се включите по-добре с хората, природата и преживяванията през този ден. Пък и ще видите, че не сте толкова зависими от технологиите, колкото си мислите. 

Разбира се, може и да комбинирате няколко развлекателни дейности. Например сутрин да направите хубава извънградска разходка и да завършите деня в театъра. Но преди всичко е важно да не събирате твърде много действия в един ден. В края на краищата свободното време е, за да се отпуснете и да му се насладите. Щастието не се увеличава пропорционално с броя на дейностите.

Свободно време (част 1)

 

86 400 секунди ни се дават всеки ден. Ако разполагаме с тази времева сметка в почивен ден, хормоните на щастието всъщност трябва да са във вихъра си. Въпреки това, такава свобода често завършва с разочарование. Това е особено вярно, когато сме сами и никой не споделя времето с нас. 

Знаете ли например, че особено в неработни дни, има непропорционално висок процент на хора, изпитващи разочарование и гняв, тъй като очакват свободното си време с прекомерни изисквания. Все пак цяла седмица работим. Ето защо почивният ден трябва да е превъзходен и да ни възнаграждава за упоритата работа. От страх да не пропуснем нещо и да не пропилеем безцелно свободното време, денят е изцяло претоварен с изтощителни дейности. Втурваме се към тях и накрая се чудим защо не се чувстваме отпочинали. 

А забавлението, почивката и удовлетворението се крият в простите неща. И през октомври има слънчеви дни, защо тогава не се възползваме от тях? Просто да използваме слънчевите лъчи, за да си набавим хормона на щастието, но избягвайки масовите развлечения. По-добре да се оттеглим на уединена горска разходка. След като открием частния си Рай, той винаги може да се превърне в познато убежище. Между другото, на такова място се чете най-добре, казвам ви го от опит. А и уединението със себе си, понякога е всичко, от което се нуждаем. 

Интелигентни цели

 

Ще ви призная една тайна – в началото на всяка година си поставям цели, които обаче трудно осъществявам. Не, не съм мързелив. Може би ми липсва мотивация. Стоя и си размишлявам, правя си анализи и ето – пак става време почти за друга година и други цели. А старите? Амбициран ли си достатъчно, нищо не може да те спре. На тази максима заложих и аз и реших да действам. Разбира се – с малко помощ и съвети, които днес ще ви споделя. Надявам се по този начин да ви мотивирам и да съм полезен. 

Първо – важно е да имаме план. Без конкретен такъв, разсейването е неизбежно. Знаете – ще се загледаме по забавно видео, ще попаднем на поредна Топ оферта или просто ще прекараме цялото си време в социалните мрежи. Ето защо трябва да си поставим наистина SMART цели, които да следваме. 

А да сме безцелни е най-голямата грешка в управлението на времето. Целите имат голяма сила, защото насочват енергията ни към постигането им. А от опит знам, че най-голямата грешка е да правиш неща, които не трябва да се правят, които са безцелни и са си чиста загуба на време. Имаме достатъчно важни задачи за изпълнение, затова не бива да се фокусираме върху тези, които не са приоритет и нищо не зависи от тях. 

За изпълнението на целите, аз се доверих на закона за яснотата. Чували ли сте за него? Ето как се прилага. Колкото по-конкретни и подробни са целите ни, толкова по-добре. Помага много ако ги запишем с големи букви върху лист хартия и го поставим на видно за нас място. 

И ето, достигнахме до същността – SMART. Какво означава целите ни да са интелигентни? Например желание като: Искам да отслабна – звучи твърде неясно. То трябва да е измеримо. Затова нека го направим по този начин: „Искам да сваля 5 кг (измеримо/реалистично) за 3 месеца (може да бъде планирано) – като бягам 3 пъти седмично по 45 минути и избягвам тестени храни".

С този интелигентен подход е осъществима целта. Ще пробвате ли?