Една назад, две напред

На какво ви напомня заглавието, което съм избрал за днешния пост? Най-вероятно на някой танц. Днес обаче ще се говорим за покоряване на кариерните върхове, амбициите и напредничавото мислене. Това го давам като малка подсказка, да си знаете за какво ще става въпрос.

Понякога в кариерата е нужно да направиш една крачка назад, за да може в бъдеще да напреднеш с две. Съгласни ли сте с това твърдение? Моят личен опит го потвърждава. Дори околните да не могат да го видят в момента, вие някак вътрешно знаете, че промяната е за добро. Моят съвет при подобна ситуация е да слушате интуицията си. Както знаем, тя никога не греши ;).

Някои хора определят амбицията като негативно качество у хората. Аз съм на съвсем различно мнение и я считам за градивна. Няма нищо лошо в това да искате повече от живота и да се стремите да напредвате, стига да не се самозабравите по пътя, както често се случва. Може би негативният смисъл на амбицията се крие в средствата, които използвате, за да се изкачвате нагоре. Ако те са непозволени, естествено че ще предизвикат отрицателно отношение. Но когато са в рамките на разумното, не виждам никакъв проблем.

Минаваме към напредничавото мислене и ако трябва да бъдем честни, не всички хора го притежават. Има го у онези, които се интересуват, които са в постоянно търсене, които сами се образоват и за които знанието никога не е достатъчно. Някои просто избират да застинат във времето, докато други keep going към следващото голямо нещо, каквото и да е то.


Получи се малко хаотична статия, но тези, които могат да се асоциират с нея, ще разберат значението й.

Чували ли сте за Пуерто Валярта?

Пуерто Валярта е курортен град в Мексико, при това доста посещаван. Намира се на Тихия океан в залива Бандерас, който, между другото, е вторият по големина залив в Северна Америка. Това означава, че градът по скоро клони към плажен рай, отколкото обикновено място за живеене. В пределите на Мексико Пуерто Валярта е деветата най-посещавана плажна дестинация.

Температурите в летния курорт са постоянно високи, което значи, че целогодишно има голям приток на туристи. Много американски студенти ходят там по време на пролетната ваканция. В Пуерто Валярта могат да се практикуват най-различни водни забавления – гмуркане, риболов, плаване. Има и турнир по риболов, които се провежда от 1956 г.

Най-популярен си остава обаче водния парк Aquaventura. В него има десет водни пързалки и шоу с делфини, а също така може да поплуваш с тези мили създания. Може и да наблюдавате как китове плуват в океана или пък да се полюбувате на морски костенурки. Наблизо е и планината Сиера Мадре, където могат да се карат планински велосипеди и ATV-та, или пък просто да се катерите.

В Пуерто Валярта има както малки къщички, така и петзвездни хотели, така че тя приютява хора с различен бюджет. Храната също е в различен ценови диапазон – има ги както характерните такос в заведенията за бързо хранене, така и скъпите ресторанти, предлагащи гурме ястия.

Ако трябва да направим обобщение на казаното дотук, то то би било, че Пуерто Валярта е подходяща дестинация и за сам човек, и за група приятели, и за семейства. Има много какво да се прави и види, и то целогодишно.

Овладяване на гнева

От малки са ни учили, че гневът е лошо нещо, че той е негативна емоция, която ни кара да действаме импулсивно и ни пречи да виждаме ситуацията ясно. Когато го почувстваме, има 3 пътя, по които може да поемем: 1) да го потиснем все едно нищо не е станало; 2) да му се отдадем напълно, за да изпуснем парата: 3) да го насочим към нещо позитивно. Хубаво би било обаче, ако можеше въобще да не чувстваме гняв – хубаво, но невъзможно.

Някои хора умело се справят с подтискането на гнева и противно на всички очаквания, че някой ден той ще излезе с пълна сила, те са супер дзен. При тях той просто се разсейва в пространството с времето. Може да ви се струва странно, но има и такива "свръхчовеци".

Други пък изхвърлят гнева си моментално, веднага щом нещо ги е ядосало. Не съм в позицията да казвам дали това е добро или лошо, по-скоро мисля, че зависи от ситуацията, в която се намираш, когато те обземе яд и го излееш. Имам предвид, че ако този твой изблик ще навреди на теб по някакъв начин в бъдеще, например в кариерното ти развитие, то тогава е по-разумно да не пускаш "звяра" навън.

Насочването на гнева към нещо позитивно е доста добър начин да се справим с него. Например ако сте имали тежък работен ден и някой от колегите ви е ядосал с нещо, може да неутрализирате гнева като след работа отидете на фитнес и поблъскате малко боксовата круша. Така хем ще влезете във форма, хем ще освободите напрежението.

Концепцията за устойчив туризъм

Лично аз знам какво представлява идеята за устойчиво развитие, но не бях чувал, че има и такава за туризма. Хубаво е, че вече човек не е ограничен в рамките на една държава, а благодарение на самолетостроенето отдавна вече може да посети други континенти и малко от малко да разшири мирогледа си и да излезе от твърде удобната кутийка, в която се намира. Но пък изгореното самолетно гориво изпуска вредни емисии от газове във въздуха. Това видео ни дава един нов поглед над нещата и ни казва, че в бъдеще ще просперират онези компании, които ги е грижа за околната среда. Такива са световните тенденции в момента, а и обществения натиск по темата е голям.

Наближават абитуриентските

Пак сме в най-абитуриентския месец от годината. Предстоят изпращания, балове, купони и хиляди младежи, които веднъж за винаги ще се сбогуват с гимназията и ще се отправят по пътя на възрастните и зрели хора... Как звучи само, а?

Честно да ви кажа, никога не съм възприемал завършването в училище за нещо кой знае какво. Вярно, че оттам насетне животът ти се променя. Вече няма да ти пишат отсъствия, които да извиняваш с бележка от родителите. Едва ли ще те карат да покриваш нормативи за бягане на 50 м и няма да ти оформят срочни оценки за знания по химия или биология.

Завършването е малко странно нещо. Хем изплуваш на повърхността на истинския свят, хем тепърва потапяш глава, сблъсквайте се с ежедневните и злободневни проблеми. Знам, че ще е късно да отправям подобни послания, тъй като випусниците 2015 вероятно вече са направили своите планове, но ми се ще все пак да им кажа следното - добре обмислете как ще прекарате нощта на бала си и как искате да продължи животът ви след това. Лично на мен ми се иска поне една година да не дават по новините за пияни абитуриенти, момичета с твърде оскъдни рокли и момчета, които не знаят къде да излеят енергията си. Не бъдете като всички останали! Отличете се и го дайте по-кротко... И кажете ми честно, струва ли си наистина да прахосате няколкостотин лева за костюм, който ще облечете веднъж? Нима е разумно да пръснете толкова пари, вместо да ги вложите в нещо по-полезно? Аз самият винаги съм бил на мнение, че е по-ценно да попътуваш, да видиш свят и да се запознаеш с различни хора и култури, отколкото роклята или костюмът ти да струва четирицифрена сума. Разбира се, това е моето мнение. Но помислете... Няма ли да ви хареса повече, ако сте на море в Гърция или Италия вместо в прословутия Слънчев бряг? Изборът е ваш...

Къде се дянаха непредсказуемите филми?

Напоследък не съм гледал филм, който истински да ме впечатли. Идеите са им едни еднообразни – за космоса, извънземни, края на света, коли, епични битки... Понякога имам чувството, че гледам един и същи филм, въпреки че са различни. Вече може би всичко е измислено и в Холивуд са им свършили идеите за оригинален сюжет. И ние, зрителите, от друга страна сме изгледали толкова много филми, че очакванията ни са се повишили и не се впечатляваме лесно.

Така нашумелият сериал Game of Thrones (Игра на тронове) е успешен, защото там се случват обрати и не можеш да предскажеш какво следва. Има я тръпката и очакването, което предизвиква моя интерес. Сега се сещам и за новата версия на Total Recall (Зов за завръщане) от 2012, който ме беше впечатлил с технологичните си решения. Брадли Купър беше участвал в един филм през 2011, казваше се Limitless (Високо напрежение), чиято идея за хапчето, което стимулира пълния ти мозъчен капацитет, ми се стори доста оригинална. Нека измислят повече такива необикновени, нечувани, невиждани и непредсказуеми сюжети – това е моят призив. Толкова много ли искам?

Гледането на филм трябва да е добре прекарано време, а не загуба на такова. А и аз, когато видя потенциал в един филм, предпочитам да го гледам на кино, което значи, че си плащам за това удоволствие и никак не ми се нрави да изляза от залата разочарован.

Обикновени неща си имаме в ежедневието, затова един филм трябва да е необикновен, да разказва за нещо ново и необичайно – ето това би ме впечатлило силно лично мен.