От малки са ни учили, че гневът е лошо нещо, че той е негативна емоция, която ни кара да действаме импулсивно и ни пречи да виждаме ситуацията ясно. Когато го почувстваме, има 3 пътя, по които може да поемем: 1) да го потиснем все едно нищо не е станало; 2) да му се отдадем напълно, за да изпуснем парата: 3) да го насочим към нещо позитивно. Хубаво би било обаче, ако можеше въобще да не чувстваме гняв – хубаво, но невъзможно.
Някои хора умело се справят с подтискането на гнева и противно на всички очаквания, че някой ден той ще излезе с пълна сила, те са супер дзен. При тях той просто се разсейва в пространството с времето. Може да ви се струва странно, но има и такива "свръхчовеци".
Други пък изхвърлят гнева си моментално, веднага щом нещо ги е ядосало. Не съм в позицията да казвам дали това е добро или лошо, по-скоро мисля, че зависи от ситуацията, в която се намираш, когато те обземе яд и го излееш. Имам предвид, че ако този твой изблик ще навреди на теб по някакъв начин в бъдеще, например в кариерното ти развитие, то тогава е по-разумно да не пускаш "звяра" навън.
Насочването на гнева към нещо позитивно е доста добър начин да се справим с него. Например ако сте имали тежък работен ден и някой от колегите ви е ядосал с нещо, може да неутрализирате гнева като след работа отидете на фитнес и поблъскате малко боксовата круша. Така хем ще влезете във форма, хем ще освободите напрежението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар