Младите българи

Много често ние българите обичаме да игнорираме добрите примери и да обръщаме внимание само на лошите неща, които се случват в нашата родина. За нас в повечето случаи чашата е наполовина празна. Наистина, понякога и аз се обезверявам, когато чета новини или слушам радиото в колата на път за работа. Медиите ни заливат с купища негативна информация. Всъщност, не е точно така. Съществуват редица млади българи, които с работата и знанията си показват, че всъщност не сме калпав народ. Все още има млади, упорити българи, които мечтаят да живеят и да работят за една по-добра България. Пример за това е един млад българин, които е от Ямбол, а зад гърба си вече има дизайни за автомобилните гиганти "Ферари", "Форд", " Бентли" и други. Следващата българска следа е при най-бързата кола в света, а именно модел на "Макларън". Александър Алексиев проектира дизайна на този автомобил и пръв го тества. Една млада студентка печели конкурс за проектиране на детски център в Италия и парична сума. Симона Хаджиева успява да пребори над 400 проекта. Тя споделя, че иска да пътува, за да разгледа още нови и интересни архитектури, за да може да се върне в България и да даде най-доброто от себе си за нейното развитие. Има още толкова много талантливи и кадърни българи, които няма как един, по един да опиша, но с постиженията си те вдъхват надежда и воля на мен, че един ден тези прекрасни хора ще се завърнат в нашата родина и заедно ще се опитваме да я направим едно по-добро място за нашите деца. Тъжно е, че са принудени да търсят развитие в чужбина, в България никой не им дава шанс и поле за изява. В повечето случаи на хубавите работни позиции са поставени я някой братовчед, я някой син. Факт е, че България е малка страна и няма потенциала за развитие като останалите европейски страни, но все пак би могло да се направи нещо, за да задържим нашите млади и кадърни сънародници. Все пак аз съм оптимист и вярвам, че един ден няма да се налага да избираме родина или кариера. Вярвам, че ще съумеем да запазим ценностите си и един ден децата ни ще живеят, учат, работят и развиват не в чужбина, а тук по родните си места.

Детски площадки от ново поколение

Живея в малък град в северна България. През последните години не спирам да чувам как нашият регион е особено изостанал икономически, а заплатите и възможностите за развитие са далеч под средното ниво за страната. И като цяло съм свикнала с това твърдение, не поради друга причина, а защото в голяма степен е вярно. Със сигурност условията на работа са далеч по-различни от тези в по-големите градове в България, а също така и заплащането. Но останах особено удивена, когато отидохме със съпруга ми и дъщеря ни, на гости на наши роднини в София. Времето беше хубаво и го използвахме, за да се разходим, а децата да имат възможност да поиграят на детските площадки в парка.

Аз лично останах изключително впечатлена от съоръженията, които бяха предназначени за играта на най-малките представители на нашето общество. Нови, боядисани в ярки цветове, снабдени със специални гумени плочки, за да не се нараняват децата. Прекрасни и привлекателни катерушки, които никога не съм виждала в нашия град.

Дъщеря ми си прекара изключително добре и в продължение на седмици ме питаше кога отново ще ходим до София, за да може да си поиграе на хубавите катерушки.

Запитах се какво по-различно прави Столична община, за да осигури подобен тип съоръжения за децата, на територията си. Проучвайки въпроса, намерих и точния отговор – Специализираният общински приватизационен фонд (СОПФ).

Това е агенция, чиято функция е да събира и разпределя средствата от приватизация в София. А средствата, които са придобити от приватизация, трябва да се използват за инвестиции и реализация на проекти, които подобряват облика на столичния град. Фондът е създаден през 1994-а година с решение на Столичния общински съвет. Като основния принцип, върху който се гради дейността на СОПФ, е приходите от приватизация да се използват с инвестиционни цели за конкретни проекти, без да се допуска размиването им в бюджета.

Така според последните данни, предоставени от председателя на Съвета за управление на СОПФ Орлин Алексиев, за период 2015-2019 СОПФ е отпуснал средства в размер на 94 600 000 лева, разпределени в няколко направления – образование, здравеопазване, транспорт, екология и зелени системи, социална сфера и достъпна среда, култура, спорт и младежки дейности, електронно управление, сигурност и административни сгради.

А за изграждане на нови и реновирането на вече съществуващите  детски и спортни площадки, така че да покриват европейските стандарти за качество и безопасност, са отделени 9,8 млн. лева от средствата на СОПФ, пояснява Орлин Алексиев – общински съветник за трети пореден мандат.

Четейки всичко това, нямаше как да не си помисля, че това е изключително добре структурирана местна политика, благодарение на която успяват да се предоставят значителни подобрения в определените направления.  

Още няколко общини в страната осигурявали финансиране на проектите си по този начин, което се оказва доста ползотворно.

Тъжното в конкретния случай е, че в нашето малко градче не се знае кога ще има възможността да даде такива средства за ремонтирането на детските площадки. А до тогава децата ни ще се чувстват като в Страната на чудесата всеки път когато посещаваме София и си играят на площадка, на каквато би трябвало да си играят.

Децата и храната

  За поредна година през месец май ще се проведе национална кампания, имаща за цел да обогати хранителната култура на децата. Ще се организират детски работилници, който ще посещават детски градини, училища и заведения за хранене и ще покажат на децата как се приготвя здравословна и вкусна храна. Целта е децата да се научат да консумират повече плодове и зеленчуци.
 Аз съм изключително щастлив от тази новина, защото в забързаното ежедневие, не само децата, но и ние възрастните предпочитаме да хапнем нещо набързо, което разбира се не е никак полезно. Всички тези заведения за бързо хранене ни заливат с вредни храни, а благодарение на рекламите са за предпочитане сред децата. Винаги съм се стремял да избягвам подобен тип заведения, разбира се няма как да ограничиш детето си и да не му позволиш нещо любимо, но се стараем това да бъде възможно най-рядко. За съжаление обаче идва проблема в училище. Децата предпочитат да се отбият до магазинчето, от което да си купят някакъв чипс или вафла, пред това да хапнат нещо здравословно. Дори и да приготвяш обяд на детето, в повечето случаи остава непокътнат, понеже съучениците му са отишли да си вземат банички и вафли и то няма как да се отдели от групата, защото и в наше време беше така, ще бъдеш отлъчен. В студентските ми години се хранехме в стол, не ни отнемаше много време да се извърви опашката, а храната беше вкусна. Страшно много харесвам Джейми Оливър, който се зае именно с това, да покаже на децата, че и здравословната храна може да бъде вкусна. Не да се чудим, защо децата ни били затлъстели и да ги подлагаме на ужасяващи диети, а просто трябва да се заемем с това, да ги образоваме в областта на храненето и да обърнем внимание на хранителните им навици. Защо броя на хората със стомашни проблеми се увеличава почти ежедневно? Заради лошата храна. Нека бъдем отговорни родители и се постараем да научим децата си с какво да се хранят.
 Адмирации на организаторите на кампанията "Не яж боклуци, яж зеленчуци" . Нека всяка година броя на доброволците расте. Лично аз се старая да давам личен пример и избягвам да ям вредни храни, дано повече хора обърнат внимание на това, защото проблема с храненето при децата е проблем, който в никакъв случай не бива да бъде подценяван.

Завладяваме Ориента

 Всички сме чували за екзотичната подправка шафран. Известен е фактът, че това е най-скъпата подправка в света. А най-интересно е, че  шафран може, а и се отглежда и в България. И всъщност оказва се, че почвата тук е благоприятна, а вредители и болести по растението няма.
   Известен факт е, че хората от Родопите до скоро се препитаваха от отглеждането на тютюн. Като човек израснал в този район смея да твърдя, че това е едно доста претенциозно и трудно за отглеждане растение, а в допълнение и на ниската изкупна цена, то си е направо мъка да го отглеждаш. Оказва се обаче, че той си има един доста добър заместител и това е именно шафранът. Все повече хора в Родопите се насочват към лилавия минзухар, оказва се че нашите климат и почва са изключително благоприятни, за да може да вирее. Освен всичко това България е подписала договор с Китай за доставянето на шафранови луковици. Какво по-хубаво от това, българският земевладелец да има ново поле за изява.
   Лично аз много се радвам, защото това за пореден път доказва в колко уникална страна живеем. Няма нещо, което да не успеем да култивираме тук, в нашата прекрасна Родина. По нищо не отстъпваме дори на Ориента.

Хората и природата

Спомняте ли си Чернобил? Страхът и паниката, когато се случи катастрофата? Винаги свързваме Чернобил с нещо зловещо, е, поне аз съм така… В съзнанието ми изниква мрак, разрушени сгради, пустош и страх. Като сцена от филм на ужасите.

Гледах скоро едно предаване , в което тестваха автомобили и трябваше с определено количество гориво да преминат огромно разстояние, като част от маршрута им беше именно Чернобил и уловката беше, че почти на 100 % горивото щеше да свърши точно там. Така и стана. Бяха интересни кадри, същите като в съзнанието ми, доста зловещо. Водещите на предаването бяха ужасени, че имено там се наложи да нощуват. Оказва се обаче, че към днешна дата, всъщност на това място природата е разцъфтяла, могат да се видят множество диви животни като лосове, вълци, диви свине. Според учените, природата се оказва изключително устойчива, особено ако няма човешка намеса. Явно ние хората пречим много повече на природата, отколкото радиацията. Ако това, което учените казват е наистина вярно, честно казано доста бих се разстроил. Но е и факт как природата загива от човешка ръка, море, дюни, природни забележителности. Ние хората наистина трябва да се замислим, затова как се отнасяме с богатствата, които ни предоставя природата. Няма да забравя никога, как едно лято си организирахме екскурзия до връх Вихрен. Невероятно място, изключителна природа и красота. По пътя си нагоре към върха, сред зелени поля и диви кози имаше опаковки от вафли и бонбони. Това беше наистина потресаващо и грозно. Заради подобни прояви, ние хората сме по-опасни и зловещи дори от радиационна катастрофа.
   
Прекрасно е когато видиш, че природата се възстановява и преражда след унищожителни инциденти. Дано това накара хората да помислят малко и да променят отношението си не само към нея, но и към околните. Нека не бъдем унищожители, а създатели.

Париж

Понякога е по-евтино да отидеш до Париж, отколкото да стигнеш до другия край на България с автбоус и това не е шега. Благодарим ви, никостарифни компании, които ме научихте, че най-добре похарчените 30 лв може да са за билет за прекрасна дестинация в Европа, и когато ме стегне шапката, просто мога да отскоча до някое място, което не познавам или пък познавам. Това направихме аз и моят приятел и колега Боян, като се отбихме за пореден път в Париж, ей така за да си припомним как живеят хората. Всичко беше планирано като бюджетно пътуване, което се различава от всички наши такива до сега. Искам да ви кажа, че Париж е мястото, на което ако не сте ходили, задължително трябва да отидете! Не се колебайте. :)