Париж

Понякога е по-евтино да отидеш до Париж, отколкото да стигнеш до другия край на България с автбоус и това не е шега. Благодарим ви, никостарифни компании, които ме научихте, че най-добре похарчените 30 лв може да са за билет за прекрасна дестинация в Европа, и когато ме стегне шапката, просто мога да отскоча до някое място, което не познавам или пък познавам. Това направихме аз и моят приятел и колега Боян, като се отбихме за пореден път в Париж, ей така за да си припомним как живеят хората. Всичко беше планирано като бюджетно пътуване, което се различава от всички наши такива до сега. Искам да ви кажа, че Париж е мястото, на което ако не сте ходили, задължително трябва да отидете! Не се колебайте. :)

Мъжете и домакинската работа

Искам да ви разкажа историята на един мой приятел. Той твърдеше, че никога няма да се захване да върши домакинска работа. Казваше, че мъжете, които го правят, са под чехъл, губят си достойнството и се поддават на манипулациите на жените си.
И ще уточня, той разказваше подобни приказки на всеки, но същевременно беше... сам. Нямаше приятелка и ожесточено си търсеше такава. Е, намери я и от три месеца вече живеят заедно. И знаете ли какво? Моят приятел започна да прави всички онези неща, които отричаше, та чак и други отгоре. Например започна да простира дрехи и да прибира прането. Мие чинии, пуска прахосмукачка, бърше пода. Сигурен съм, че след време ще започна да чисти прозорците и да тупа килими.
И ако си мислите, че го прави по принуда, не е така. Приятелката му не го кара зорлем нищо да прави, а тя самата същи се занимава с цялата домакинска работа, че и готви много вкусно.
Къде е тогава разковничето?
Ами, просто вече живеят двамата и приятелят ми споделя, че се чувства виновен, ако не помага. Странно, нали? Преди разказваше как нищо няма никога да прави, а сега промени мнението си генерално, при това доброволно... Както изглежда не само жените са странни в мъжките очи, ами и самите мъже стават нелогично в действията си понякога.

Неволята учи

Мисля, че като болшинството мъже и аз харесвам колите. Обичам да карам, разглеждам сайтове, свързани с автомобили, гледам предавания на такава тематика и често след това ги обсъждам с приятели. Една от любимите ни теми за разговор е именно тази.

Да, но аз си падам освен всичко и малко разсеян като човек. Ако не ми се напомня за нещо по-маловажно, по-вероятно е да забравя да го направя. Не е нарочно. Просто съм такъв, ще се сетя, но най-вероятно ще бъде твърде късно. Като случката от миналата седмица, за която сега ще ви разкажа.

Съвсем бях забравил, че преди три месеца спуках гума и използвах резервната. След това животът ме погълна, впуснах се в задачки и съвсем се отнесох. До миналата седмица... когато не спуках друга гума на колата. Явно съм голям карък. Сега обаче нямах и резервна, защото бях забравил да си взема друга след като използвах предишната. И какво да правя сега? Да викам неволята като в онази народна приказка ли?

Е, виках я, виках (на шега, разбира се), но накрая извиках един приятел, който да ми донесе една гума, с която да мога да отида до сервиза. Оставете другото, ами и джантата ми се беше изкривила, та трябваше да плащам и за нея да ми я изправят. Не че е много, но можех да си  спестя тези разходи. Вече си взех хубава резервна гума и смених всички останали с надеждата да не пукам скоро друга. Но "след дъжд качулка", както се казва.