Реших да пиша по тази тема, защото вчера един мой познат, интелигентен човек, професор в университет, избълва следната мисъл: „Ако и
политиката, и икономиката ни се развиваха като българските медии, сега щяхме да
сме далеч по-добре‟. Да споря с него нямаше смисъл. Той отстоява своето,
моето виждане е друго. И причината е следната: съдържанието на българските медии. Включваш сутрешните блокове и гледаш тенденциозно подбрани теми (според
политиката на телевизията). Усмихнати журналисти чакат някой да влезе в
студиото – добър, лош, няма значение, за словесно членовредене. Не рядко
попадам на репортажи на не добре подготвени журналисти на теми медицина,
право, история, промишленост и др., с нелепи коментари по специфични въпроси. Тенденциозно подготвени интервюта искат да ни
внушат определена нагласа към дадено нещо, като излъчват анкети с негативно настроени по
въпроса хора или позитивни такива. Къде
е обективността? Разбира се, не навсякъде е така, но в повечето случаи се случва и прави впечатление.
„Любимите‟ ми моменти от интервютата, които по-често гледаме са букетите от въпроси. То не е едно,
или две, а три питания едновременно. Докато осъзнаеш последното, забравяш
първото. А още по-любими са ми въпроси тип „а не мислите ли, че‟. Посмей сега
да кажеш, че мислиш, или не, да ти да
видиш какво ще последва.
Така че драги ми познайнико, и професор в университет да си,
няма единно мнение по който и да е въпрос. Ти забелязваш едно, аз като
обикновен зрител, който се старае да чете колкото се може повече и да се опитва
да има предвид повече гледни точки, виждам
друго.
Но си прав в едно – властта, която имат медиите върху хората
е много по-голяма, от тази на политиците. И докато медиите трупат приходи и
създават допълнителни програми, работни места и излъчват за средностатистическия
зрител любими лица, вдъхващи доверие, то в политиката, уви, не се случва така.
Останали коментари по темата са излишни!
