„Черната смърт“ е името, с което най-често се обозначава опустошителната пандемия от чума, която връхлита Европа, Азия и Северна Африка през средата на XIV век (1347 – 1351 г.). Смята се за една от най-смъртоносните пандемии в човешката история – загиват между 75 и 200 милиона души, като Европа губи около една трета до половината от населението си.
Черната смърт е причинена от бактерията Yersinia pestis. Тя предизвиква няколко форми на чумна инфекция – бубонна (най-честата), септицемична и белодробна чума. Разпространява се главно чрез ухапвания от бълхи, които паразитират върху черни плъхове, но също така и чрез директен контакт или по въздушно-капков път при белодробната форма.
Смята се, че е започнала в Централна Азия (Монголия или Китай) и е пренесена на запад чрез търговските пътища, особено Пътя на коприната. Чумата достига Крим чрез монголските войски и след това с генуезките търговски кораби се разпространява в Италия и останалата част от Европа.
Името идва от латинското mors atra, където atra може да означава „черен“ или „ужасяващ“. Прякорът вероятно е вдъхновен и от симптомите – при бубонната чума се появяват големи подутини (бубони), които почерняват, а кожата на болните също може да покафенее или почернее поради некроза.
Последствията от нея са, че много селища в Европа са напълно обезлюдени; недостиг на работна ръка, повишаване на заплатите на оцелелите селяни, срив в селското стопанство; социално въздействие; засилване на религиозните страхове, гонения срещу евреи, просяци и други малцинствени групи, появяват се движения като флагелантите; промяна в изкуството и философията – засилен интерес към темата за смъртта (танцът на смъртта, мрачни сюжети в литературата).
Историческите сведения за влиянието на Чумната пандемия от XIV век върху България са оскъдни. Някои източници сочат, че и на Балканите загубите може да са били между 30% и 50% от населението. По времето на пандемията Втората българска държава вече преживява период на упадък. След смъртта на Иван Александър (1371 г.) държавата е разпокъсана на отделни владения. Чумата допринася за отслабването на страната, което впоследствие улеснява османското завоевание.